‏ 1 Maccabees 15

1А нтиох, син на цар Димитрия, прати писма от морските острови до Симона, великия свещеник и управител на иудейския народ, и до целия народ.

2 Те имаха това съдържание: „цар Антиох до Симона, първосвещеник и управител на народа, и до иудейския народ – поздрав.

3 Понеже зловредни люде завладяха царството на нашите бащи, аз намислих да възвърна царството, за да го възстановя, както беше преди. Затова събрах голяма войска и приготвих военни кораби

4 и реших да обходя страната, за да накажа ония, които я опустошиха и разориха много градове в царството.

5 Оставам сега на тебе всички данъци, които ти отстъпяха царете преди мене, и другите дарове, които те ти отстъпяха;

6 позволявам ти да сечеш свои монети в твоята страна.

7 Иерусалим и светилището нека бъдат свободни; и всички оръжия, които приготви, и крепостите, които построи и които владееш, нека останат у тебе.

8 И всеки царски дълг и бъдещите царски дългове отсега и завинаги нека ти бъдат простени.

9 Кога пък завладеем нашето царство, тогава ще почетем тебе, твоя народ и храма с голяма чест, та вашата слава да се разнесе по цяла земя“.

10 В сто седемдесет и четвъртата година влезе Антиох в земята на бащите си, и се събраха при него всички войски, тъй че останалите при Трифона бяха малко.

11 Цар Антиох го преследва, и той побягна в Дора, която е при морето,

12 защото видя, че се струпаха върху му беди, и го напуснаха войските.

13 Тогава Антиох дойде в Дора със сто и двайсет хиляди войници и осем хиляди конница;

14 той обкръжи града откъм суша, и корабите приближиха от морето, и притесняваше града откъм суша и море, като не даваше никому ни да излезе, ни да влезе.

15 Тогава дойдоха от Рим Нуминий и придружаващите го – с писма до царете и до страните; писмата съдържаха това:

16 „Левкий, римски консул, до цар Птоломея – поздрав.

17 Дойдоха при нас иудейските пратеници, наши приятели и съюзници, пратени от първосвещеник Симона и от иудейския народ, за да възобновят отдавнашното приятелство и съюз,

18 и донесоха златен щит от хиляда мини.

19 И тъй, ние намерихме за добре да пишем до царете и до страните, да не им причиняват зло и да не воюват против тях, против градовете им и страната им, и да не помагат на ония, които воюват против тях.

20 Ние решихме да приемем от тях щита.

21 Прочее, ако някои зловредни люде са побягнали при вас от тяхната страна, – предайте ги на първосвещеник Симона, за да ги накаже според техния закон“.

22 Същото писа той на цар Димитрия и Атала, на Ариарафа и Арсака,

23 и до всички области: Сампсама и Спарта, Делос и Минд, Сикион и Кария, Самос и Памфилия, Ликия и Халикарнас, Родос и Фасилида, Кос и Сида, Арад и Гортина, Книда, Кипър и Кириния.

24 Препис от тия писма пратиха на първосвещеник Симона.

25 Цар Антиох пък обсади вторично Дора, като я нападаше от всички страни и поставяше машини, и тъй загради Трифона, че тоя не можеше ни да влезе, ни да излезе.

26 Симон му изпрати на помощ две хиляди отбор мъже, сребро и злато, и доста припаси;

27 но той не прие това, отхвърли всичко, за което се бе условил попреди с него, и се отчужди от него.

28 И прати при него Атиновия, едного от своите приятели, да води преговори с него и да каже: „вие владеете Иопия, Газара и иерусалимската крепост – градове в моето царство;

29 вие опустошихте техните предели, причинихте голяма злочестина в земята и завладяхте много места в моето царство.

30 Предайте, прочее, сега градовете, които взехте, и данъците от тия места, които владеете извън иудейските предели.

31 Ако ли не, дайте вместо тях петстотин таланта сребро; а за опустошението, което извършихте, и за данъците от градовете – други петстотин таланта; ако пък не дадете, ние ще дойдем и ще воюваме с вас“.

32 И дойде в Иерусалим Атиновий, приятелят на царя, и, като видя славата на Симона и скривалището със златни и сребърни предмети и околното великолепие, учуди се и му обади думите на царя.

33 В отговор Симон му каза: „ние нито чужда земя взехме, нито господаруваме над чужди, но владеем наследството ог нашите бащи, което нашите врагове някогаш неправедно присвоиха.

34 Ние пък, като намерихме сгодно време, пак си възвърнахме наследството на нашите бащи.

35 Колкото се отнася до Иопия и Газара, които ти искаш, то те сами причиниха много зло на народа в нашата страна; за тях ще дадем сто таланта“. На това Атиновий нищо не отговори,

36 но ядосан се върна при царя и му предаде тия думи; разказа му също за славата на Симона и за всичко, което бе видял, и царят се много разгневи.

37 Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.

38 Тогава царят направи Кендевея военачалник на крайморската страна и му предаде пешите и конните войски;

39 той му заповяда да се опълчи против Иудея, заповяда му да построи Кедрон и да укрепи портите, а също и как да воюва с народа; сам пък царят се спусна подир Трифона.

40 Кендевей дойде в Иамния и почна да предизвиква народа на бой, да нахлува в Иудея, да пленява народа и да убива;

41 той построи Кедрон и разположи там конница и войска, та те, като излизат оттам, да обикалят иудейските пътища, както му бе заповядал царят.